Пътят - Страница 27

Стените на бункера бяха излети от бетон. Бетонният под беше застлан с кухненски плочки. До всяка от стените имаше детско желязно легло с пружина и дюшек, навит по войнишки образец. Обърна се и погледна към момчето, което беше клекнало до отвора и мигаше заради дима от лампата. Извървя последните няколко стъпала, седна и вдигна лампата. О, боже мой, прошепна той. О, боже мой!

Какво има, татко’?

Слез долу. О, боже мой. Слез долу.

Щайга върху щайга с консервирани храни. Домати, праскови, боб, кайсии. Консервирана шунка. Осолено говеждо. Стотици литри вода в четирийсетлитрови пластмасови бидони. Салфетки, тоалетна хартия, картонени чинии. Найлонови торби, натъпкани с одеала. Мъжът обхвана челото си с ръце. О, боже мой, каза той. Погледна отново към момчето. Всичко е наред, успокои го той. Слез долу.

Татко?

Слез долу. Ела да видиш какво има тук.

Мъжът остави лампата на едно от стъпалата, качи се горе и хвана момчето за ръка. Хайде, каза той. Всичко е наред.

Какво намери?

Какво ли не. Всичко. Почакай и ще видиш. Поведе го надолу по стълбите, взе бутилката и вдигна пламъка нависоко. Виждаш ли? — каза той. Виждаш ли?

Какви са всички тези неща, татко?

Това е храна. Можеш ли да прочетеш какво пише тук?

Круши. Тук пише круши.

Да. Точно така. Точно така!

Помещението едва му позволяваше да стои прав. Наведе се, за да избегне един фенер със зелен метален сенник, който висеше на кука в стената. Държеше момчето за ръка, докато вървяха покрай редиците с картонени кутии с надписи. Люти чушки, царевица, бульон, супа, сос за спагети. Изобилието на един изчезнал свят. Какво правят тук всички тези неща? — попита момчето. Истински ли са?

О, да. Истински са.

Мъжът взе една от кутиите, отвори я и му показа прасковите вътре.

Тези неща са тук, защото някой е смятал, че може да бъдат нужни.

Но те не са ги използвали.

Не. Не са.

Защото са умрели.

Да.

Може ли да ги вземем ние?

Да, може. Те биха искали да ги вземем. Точно както и ние бихме искали да ги вземе някой друг, ако с нас се случи нещо.

Те от добрите ли са били?

Да, от тях.

Също като нас?

Също като нас.

Значи всичко е наред.

Да. Всичко е наред.

Имаше ножове, пластмасови и сребърни прибори, кухненски комплект с инструменти в пластмасова кутия. Отварачка за консерви. Електрически фенерчета, които не работеха. Намери кутия с обикновени и акумулаторни батерии и започна да рови в нея. Повечето бяха корозирали и протекли, но няколко изглеждаха добре. Най-накрая успя да накара един от фенерите да светне, сложи го на масата и духна димящия пламък на лампата. Откъсна парче картон от една отворена кутия, изгони с него дима навън, сетне се качи по стълбите, дръпна капака на подземното помещение и погледна момчето. Какво би искал за вечеря? — попита той. Круши.

Добър избор. Крушите са хубаво нещо.

Взе две картонени кутии от стек, увит в найлон, и ги сложи на масата. Разгъна навитите върху леглата дюшеци, за да седнат на тях, отвори един кашон с круши, взе една консерва, притисна отварачката към капака и започна да върти колелцето. Погледна момчето. То седеше мълчаливо на леглото, все още наметнато с одеалото, и го наблюдаваше. Мъжът като че ли още не можеше да повярва, че всичко това е истина. Имаше чувството, че всеки миг ще се събуди в тъмната влажна гора. Това ще бъдат най-хубавите круши, които си опитвал, каза той. Най-хубавите. Само почакай и ще видиш.

Те седяха един до друг и ядяха от консервата с круши. Сетне изядоха една кутия с праскови. Облизаха лъжиците си, надигнаха купите и изпиха ароматния сладък сироп. Спогледаха се.

Още една.

Не искам да ти стане лошо.

Няма да ми стане лошо.

Не си ял от много време.

Знам.

Добре.

Сложи момчето да легне, приглади мръсната му коса върху възглавницата и го зави с одеала. Когато се качи горе и вдигна капака, беше почти тъмно. Отиде в гаража, взе раницата, върна се, огледа се за последен път, сетне се спусна по стъпалата, дръпна капака и мушна едната дръжка на клещите в масивното резе откъм вътрешната страна. Електрическият фенер вече беше започнал да мъждее и затова започна да рови из запасите, докато намери няколко метални кутии от по един галон с газ за горене. Взе една от тях, сложи я на масата, разви капачката и откърти металния печат с отвертката. Сетне свали лампата от куката на тавана и я напълни. Вече бе попаднал на една пластмасова кутия с газови запалки, запали лампата с една от тях, регулира пламъка и я върна на мястото й. Накрая просто остана да седи на леглото.

Докато момчето спеше, започна методично да изучава запасите. Дрехи, пуловери, чорапи. Леген от неръждаема стомана, гъби и калъпи сапун. Паста за зъби и четки за зъби. На дъното на един пластмасов буркан с болтове, гайки и всякаква друга железария намери две шепи с кругеранди, сложени в платнена торба. Изсипа няколко върху дланта си, размърда пръсти, загледан в тях, сетне ги сложи обратно в буркана заедно с останалите железарски изделия и го върна на мястото му.

Огледа всичко, премествайки кутии и щайги от единия край на помещението в другия. Имаше една малка стоманена врата, водеща към второ помещение, където бяха складирани бутилки с газ. В ъгъла беше монтирана химическа тоалетна. Покрай стените минаваха вентилационни тръби, увити в мрежа, а на пода имаше отводнителни канали. В бункера започваше да става топло и той беше свалил якето си. Претършува всичко. Намери една кутия с патрони за автоматичен колт 45-и калибър и още три кутии с калибър 30–30. Но оръжие нямаше. Той взе електрическия фенер, обходи пода и огледа стените, търсейки скрита ниша. Малко по-късно седна на леглото, дъвчейки шоколад. Оръжие нямаше и нямаше и да има.